Царевец

 Царевец е хълм във Велико Търново, какъвто и едноименният крепост в средновековния Търновград.Разположена е в близост до стария град на Велико Търново. Тя е била главна българска крепост по време на Второто българско царство (1185 – 1396), когато Търново е столица на царството. През Средновековието хълмът, който се намира, е застроен с жилищни и административни постройки.Археологията може да разкопира на Царевец заповед през 1886 г. от чешкия ученик Карел Шкорпил и провежда през 1893 и 1900 г., но липсата на система и организация им придава частичен характер. След 1905 г. предприемете разкопки от възобновеното археологическо дружество в Търново се предлага частично и с прескасване на липса на средства. През 1930 г. са направени разкопки, които предразполагат подпомагането на Балдуиновата кула. През 1932 – 1934 г. е реставрирана отделна порта от главния вход, през 1935 г. е направено информация за водоснабдяването на Царевец и „Трапезица“. След 1946 г. заповед системни археологически проучвания на двореца на българските царе от Втората българска държава. През 1958 и 1959 г. оставашният Окръжен исторически музей започва проучването на крепостната система на Царевец. Създаденият през 1974 г. филиал на Археологическия институт към БАН започва цялото проучване на вътрешния крепост на Царевец.

Най-ранните следи от живот на хълм Царевец датират от късния халколит (4200 г. пр. Хр.).

Хълмът е обитаван и през бронзовата епоха и желязната епоха. Открити са останки от жилища и керамика от Халщатската култура (XIII-V в. пр.н.е.) и от по-късната латенска култура (V-I в. пр.н.е.). Разкритото под развалините на средновековната българска столица тракийско селище е съществувало през цялото I хил. пр.н.е. Интензивният живот върху хълма в следващите хилядолетия и особено през средновековието почти изцяло е унищожил следите от него. Само малки участъци са оцелели под по-късните постройки. Те произхождат от два разположени непосредствено един над друг жилищни хоризонта, от периода IV – II в. пр.н.е. Намиращите се в тях жилища и огнища са типични за тракийската култура, а също керамиката и други материали. Присъствието на латенски материали в един безспорно тракийски контекст позволява още веднъж да се подчертае, че латенските елементи не бива да се свързват с присъствието на келти на Царевец. Те са само още едно доказателство за насоките и силата на латенското влияние върху тракийската култура през IV – I в. пр.н.е. в този район.Не е известно докога тракийското селището е продължило своя живот. Отсъствието на римска керамика и монети от периода I – IIIв. показва, че то прекратява своето съществуване към началото на нашата ера.В края на V в. по времето на император Анастасий I  ( 491– 518 г.), на хълма Царевец е построена ранновизантийска крепост, напоследък отъждествявана с известната от изворите Зикидева. Тя била една от опорните точки на Източната римска империя в северната част на Балканския полуостров. Предполага се, че населението на римския град Никополис ад Иструм, който тогава бил в упадък се е преселило на хълма Царевец поради по-добрата му защиетност от варварските нападения. От този период датирта една базилика и прилежастите и сгради.Това укрепление оцелява до началото на VII век, когато е унищожено по време на аваро-славянските нашествия. Последните ранновизантийски монети на хълма са от 614 г., сечени при император Ираклий.През VIII век върху развалините на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което се разраства и заема целия хълм. Следи от феодален замък от този период не са открити.Към средата на XII век започва изграждането на крепостта и феодалния замък. Най-голямото развитие градът получава по времето на Втората българска държава, когато става нейна столица.Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г., в чест на 1300 години от създаването на българската държава.Укрепителната система на средновековната крепост Царевград Търнов е сложно устроена. Тя се състои от околовръстни стени, опасващи целия хълм и други напречни, спускащи се перпендикулярно към реката. Крепостната стена по скалния венец на Царевец, дебела 2.4 m, а на някои места стигаща до 3.6 m, има бойници и кули. Тя е проучена главно от 1958 до 1963 г. Установено е, че в строителството и са съществували три периода:При археологически разкопки през 1977 – 1978г. в кв. „Асенов“ около църквата „Св. Четиридесет мъченици“ се откри крепостна стена покрай реката, дебела 2.7 m, с бойни кули към Янтра и една кула кладенец.В крепостта на хълма „Царевец“ можело да се проникне през три входа:Главният вход заемал най-западната част на хълма. Изграден е върху тесен скален масив, нарочно пресечен за създаване на допълнително охранително съоръжение. Макар и естествено труднодостъпен, входът бил снабден с пет последователни порти:Вторият вход на крепостта е Малката порта (Асеновата), намираща на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката между Царевец, „Трапезица“ и „Новия град“. Над Малката порта се издигала кула на два етажа. Вратата била двукрила, дървена, обкована с големи железни гвоздеи. Малката порта и кулата над нея са реставрирани през 1975 г.Третият вход, т.нар. Френкхисарска порта, се намирал северно от югоизточната бойна кула. Тя служела за връзка с квартала на франките, към който водел широк 2.5-метров път, запазен до 1910 г. В югоизточния край на крепостта Царевец (най-достъпното място на хълма) се издигала бойна кула, охраняваща Френкхисарската порта и голямо водохранилище до р. Янтра. Тази кула е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Известна е като Балдуинова кула, реставрирана е през 1933 г. по проект на архитект Александър Рашенов по подобие на запазена средновековна кула от крепостта Червен, намираща се близо до Русе.Българската патриаршия е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ около 30 дка. При разкопките от 1960 до 1965 г. се установи, че Патриаршията, също както и царският дворец, била самостоятелна крепост във вид на неправилен многоъгълник, ограден с крепостни стени, порти и кули. Входът се намирал на западната страна – подсилен с две последователни врати. От юг и север се издигали две бойни кули. Също там, долепени до крепостната стена, се издигали жилищните, стопанските и служебните помещения.В централната част на комплекса, на най-високото място на хълма, се извисявала патриаршеската църква „Възнесение Господне“. Тя е построена върху основите на раннохристиянска църква, датирана от края на V и началото на VI в., представляваща трикорабна базилика с една апсида. Патриаршеската църква е строена на два етапа:По-нататъшното проучване, реставриране и консервиране на средновековните паметници на хълма „Царевец“, както и подготовката за тяхното експониране протичат във връзка с изпълнение на приетата още през 1978 г. програма „Велико Търново-1300“, която включва два основни етапа – първия до 1981 г. и втория до 1994 г. През първия етап по проекти на архитектите Боян Кузупов, Илия Левтеров и Теофил Теофилов са възстановени порти, крепостните стени, патриаршеската църква „Св. Възнесение Господне“ и кулата звънарница към нея. Възстановяването на Патриаршеската църква е извършено въз основа на данните от археологическите проучвания и сведенията от средновековните документи (карти, миниатюри) и след общественото обсъждане на направените на място макети.В централната част на хълма, северно от Патриаршията, е разположен Дворцовият комплекс, строен от цар Иван Александър около 1360 г. Той представлява сбор от постройки, включващи тронна зала, дворцова църква и царски покои. Обграден е от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и юг. Според житието на Теодосий Търновски в този дворец се е състоял съборът против евреите, свикан от цар Иван Александър в 1360 г. Формата му е на неправилна елипса с размери 114 м на 66 м, а общата площ е около 5000 кв. м. Дворецът е бил защитен с крепостна стена и кули като типичен средновековен замък. Главният вход е бил от север и е защитен с три кули. Пред него се е намирал обширен площад. Помещенията в двореца били разположени покрай стените, а средата се оформял обширен двор. В западната част близо до северния вход се намирали две представителни помещения, свързани с обща фасада.Това били тронната зала и приемните помещения, украсени с мрамор и стенопис. Царските покои се намирали на източната стена между северния и южния вход. Долните етажи представлявали изби и вероятно тъмници. В тях се слизало по стълби от горните етажи. До южната крепостна стена се издигала друга постройка, която била трапезарията на двореца, а в западната и част била кухнята с три тухлени пещи. До северния и южния дворец се намирали помещенията на стражата. В североизточната част на двора се намирало водохранилището. Съществувала и система от канали за отпадъчни и дъждовни води. В източната част на двора се намирала дворцовата църква, която била кръстокуполна.Приблизителният брой на населението на Царевец през XII-XIV в. е 3000 – 3200 души, но това са временни данни, тъй като още не са извършвани археологически проучвания на източните склонове на хълма.Дълго време през Османското владичество крепостта е била заселена от турско неселение и е била недостъпна за българи. След Освобождението на България, първи разкопки на хълма прави Карел Шкорпил. През 30-те години се прави опита за възстановка на Балдуиновата кула. През 50-те години започва проучване на крепостната сиситама, двореца и патриаршията на хълма. а 19 септември 1965 г. тече заседание на Градския общински народен съвет. Присъства лично Тодор Живков, наред с членовете на политбюро Митко Григоров, Енчо Стайков, Пенчо Кубадински, акад. Кръстю Миятев, Емилиян Станев, Георги Джагаров и др. Взима се решение за възстановяване на най-важната крепост на Втората Българска държава. Във възстанонвяването учстават десетки учени и археолози. Основни насоки във възстановяването дават учените акад. Димитър Димитров, Петър Кубадински и други, като представят Брашовския минеи, рисунки и пътепиши от пътешественици, описващи крепостта. За крепостта са отпуснати 400 хил. лв. Започва кълдамиране и възстановяване на крепостните стени, Дарцивоия коплекс и Патриаршията.Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто българско царство (1185 – 1393 г.) Първото представление се провежда през 1985 г. в чест на 800-тната годишнина от Въстанието на Асен и Петър. Стотиците цветни светлини и трите лазерни лъча представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на османското владичество, Възраждането, революционното движение и Освобождението на България