Белоградчишка крепосте крепост, който се намира непосредствено до град Белоградчик, България. В исторически аспект крепостта е най-търсената културна забележителност на град Белоградчик. Към Белоградчишкото колело и към Белогрдчишките скали е насочен основният туристически поток на района. Белоградчишката крепост е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение.Крепостта е построена по време, която те са били в предела на римската империя. При изграждането на някакво точно римско крепост може да се използва естествените скални форми, които се намират тук. На практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток. От външните страни крепостният двор е преграден от естествените скални масиви с височина над 70 метра. Първоначално Белоградчишкото кале има предимно наблюдателни функции, а не е строго отбранителни. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепване като изгражда крепостни гарнизони пред необходимите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта остава единствено по време на важността на укрепването в региона като настъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир.При заминаване на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1396г. По време на Османското владичество турцизъм разширяват крепостта, засилват хайдушката и революционната активност в района. Съвременните изменения в структурата на крепостта са нанесени в началото на 19 век.Важна е равна на Белоградчишкото колело в мощното на Белогрдчишкото въвеждане от 1850 г. За последен път крепостта се среща във военните действия по време на Сръбско-българската война през 1885 г.Стенете на колелото с дебелина над 2 метра в основата си, а на височина достигнете до 12 метра. Съществуват 3 отделни един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си силни крепостни порти. Площадът има обща площ 10 210 м².
