Перперикон

Перперк , препорън и  Перперикон, е ранноисторически, античен и средноковен български български каменен комплекс в Източните Родопи, който се намира от голям мегалитен светилник от VI – V милидолеция пр. Хр., Паметници от античност и средновековна крепост. При траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-тук тук са живели римляни, готи, ромеи и българи.Перперек е обявен за паметник на недвижимото културно наследство от национално значение от 1968 г., където следва: „Област Кърджали …. № 4. 1. Местонахождение – С. 2. Наименование – Средностатистически крепост „Перперек“; 3. Вид – Архитектурно строителство от античността и средното развитие; 4. Обявен в ДВ бр.67 / 1968 г. Крепостта – скален град Перперек се намира на 15 км североизточно от дневния град Тази заема най-височина връх (до 735 м.)) над долината, дълга 10 км и широка 3 – 4 км (ок. 300 – 370 м), през която тече река Перпепек, ляв приток на река Арда – язовир „Студен кладенец“. Скалният град Перперек, ограден от три страници от реката, се намира на 6 км западно от село Перперек, на 2 км южно от село Горна крепост и на 4 км източно от село Стремци. Площта е около 12 000 кв. м. Мегалитният комплекс, най-големият на Балканския полуостров, има площ от 5000 кв. м. Светилото на траките е разположено на 470 м.н.в.Едно от най-ранните споменавания на крепостта Перперек в средностатистическа хроника е през втората половина на XIII век. Съгласно изискванията на Проф Петър Мутафчиев, „…… в патриаршеската грамота от 1339 г. под пловдивски митрополит е регистрирана и епископията на I-perperak-ion. Крепост със съответните имена (Perperak-ion, съкратено от … I-perperak-ion)“ се споменава през средата на XIII век при войната между Михаил II Асен и Теодор II Ласкарис (Георги Акрополит, 108.18, около 1254 г.). Тя е разположена в Родопите и нейното име днес (януари 1930 г.) е запазено в наименованието Перперекдере, който е единственият лев приток на Арда, южно от Хасково. Средновековната крепост се издигала върху една височина, по десния бряг на Перперек … „. Българските траколози категорично отказват да наричат обекта  “ Перперикон „, имайки предвид това е наименование, оставено при разкопки от XX-XXI век, без никаква опора в предходните години, столетия и многодолетия. В действителност Перперек е автентично много древнотракийско наименование на обекта и съответно проф.Александър Фол е единственото му име. В една своя лекция-разговор в Астрономическата обсерватория „Юрий Гагарин“ (Стара Загора), проведена на 11 февруари 2004 г., „Базата на тракологията“ изрично се използва, че „пер“ и „Бер“ идват от индоевропейското „пер“, което е „Пир“ на хетски език и има „скала“. Профилът на Фол, използван „за“ при наименованието Перперек е: „ с много мощно значение за единственият скален връх и светилото„.Перперек също така е мъжко тракийско име, което се среща в Омир. Проф. Фол напомня в лекцията си, че е намерен на цяла Тракия е Перке, единствено от имената, който е „скалат”, който е запазен в наименования като Перперек, Персенк, Перин (в диалект, днес Пирин), какъвто и Перистер – планира при гр .Битоля (в дневна Северна Македония) .Перперек (Перперак), е обект на проучване от българската историческа наука от 1931 година, което е необходимо Проф. Петър Мутафчиев е включен в студията със „Към църковно историческата география на Пловдивско“.Перперек (Перперакъс) е най-известният на българската археологическа наука от 1932 г., когато е необходим проф.Иван Велков го описва, а този обект се включва в научно обсъждане.През 1938 г. година Перперек е с други прочути български крепости остава част от учебната програма на българските училища. Проф. Васил Златарски се е включил в разглеждане на крепостите в Родопите и Перперек (Перперация) по известни дотогава средногръцки гръцки източници в „История на българската държава“, том III (1940 г., посмъртно) Скалистият връх, който е съграден Перперек, и е препоръчан от вниманието от част от местното население „джин тепеси“ (тур.) – „Върхът на божествените услуги“. Билото е изградено от зеолитизиран риодацитов пироченчен поток на Белипласткия комплекс. Характерно за тези скали е, че са по-меки и данъчни по климатични условия (изветряне, водна ерозия вследствие на силни дъждове и влага), каквито и по-лесни за обработка от хора.Първото археологическо проучване на Перперек се провежда в края на 1960 г. -те и започвам през 1970-те години от екипа на българската академия на науката с научен ръководител проф. д-р Стамен Михайлов. Изключително свеж Перперакция планирани масиви, в които всяка педя от скалната повърхност е била обработена от човешка ръка. Върху самия връщане са разположени: бас със значителни размери за място, а именно – 12 mx 8 mx 6 m, скални тронове, просторни, изсечени в скалата помещения и пейки. Добре се проследява т.нар. „Свещен път“, който води към т.нар. „Голям храм“, помещение с приблизителни размери – 100 м х10 – 12 м и вкопаване в скално лоно на планина, вариращо от 3 м до 4,5 м. Въпросното пространство е проектирано на три нива. В най-изходната част на храма е издялана фигура на лъв, стъпка на четирите си крака. Знаете, че количеството керамика от късата енеолитна епоха е намерено в областта на старите рамки за пръст – факт, открит, че всичко е основано и функционира през втората половина на енеолита. В централната част на крепостта е открита антиантична християнска църква, еднокорабна с два притвора.През късната бронзова бронза и раната желязна епоха на хълма е изградена свежест. Един от археолозите, работещ по този обект, Николай Овчаров, настоящ, че това е свежило, изпратено на бог Дионис на тракийско племе сатри (чийто жречески род е бил бесит), който е споменавано многократно в древногръцките писмени източници. (Макробий съобщава, че: “ което е споменавано многократно в древногръцките писмени източници. (Макробий съобщава, че: “ което е споменавано многократно в древногръцките писмени източници. (Макробий съобщава, че: „Научавам, че в Тракия слънцето и Либер се смята за един и същи бог. Не се описва нарисуван Себадий, какъвто пише Александър Полихистор и на този бог на хълма Зилмисиосът е изпратен на храм във формата на ротонда, или е покрит в средата е открит „), Световното е търсено от всичко столетие. То, което е с това на Аполон в Делфи, може да се намери най-значимо оракула в древността. Поставете древни легенди, в прорицателна, обвързани със специален олтар, са винирани-огнени обриси и отчитане на височината на пламъците се съчетават за силата на предсказанието.N. Овчаров твърди, че светилото на Дионис е на Перперек, като се появява на находки и древни източници.Еврипид в трагедията е „Хекаба“ (424 пр.н.е.) пише, „учуден, че„… когато имаш предвид, че Дионисий- Оракул се намира в  Pangaion(Кушница) планиране, трябва да се каже, че се намира в Хемус (Стара планина). Едно от главното ви знание, вижте родопското свежило на Дионис, е на римския исторически Светоний Транквил. В съчетание с „ Дванадесетте цезари “ той описва прорицанието, оставено на базата на своя римски оператор Октавиан Август, че синхронът ще бъде най-добрият в света, като знаете за това, че са били високо лумпени пламъци при привличането на жертвата на олтара , В самото светене на Александър Македонски е предрешено, че ще замине познанието свят от Египет до Индия , При „описание на похода на Ксеркс I срещу елините през 480 г. пр. Хр. Херодот също споменава за посещение на Дионис „“, който „… се намира на височина връх в планината. С прорицанията в светилището се занимава с безизходица; турци в 1362 г. и жителите му са отвлечени в робство. След няколко десетилетия може да се запусне. През 1837 г. Д-р Ами се включи в сборника с маршрути в Европейска Турция, частна Тракия, глава XI: „Родопите или Деспото-Даг и се използват“ кратки данни за Перперекдере, В край на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион, макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е факт, че средно преобладавайте турски топоними единственият човек е оценен на турски е хидронимът Перперек  – дърво, който се рекарира / дерето, оформете красива долина, над което се издига изсечената в скалиране твърдина.Разкопчете на обекта заповядайте през 2000 г. и са съобщавани от много спорни моменти за недопустима от научна гледна точка археологическа работа и по отношение на преобладаването на част за надценяване на предполагаема, но недоказана печалба, при включване в археологическо проучване, запазване, опасност и излагане на опасност.